Седи Еринка, та плаче

Текст

Седи Еринка, та плаче, татко хи иде одолу, одолу оде Ви́зица, той си Еринка питаше: — Щеру Еринко, Еринко, шу седиш, шеру, та плачеш, ми кара ле те баба ти, баба ти, щеро, дядо ти? — Тате ле, То́фтис чорбажи, баба ме кара, ня кара, дядо ми нищо ня дума, ма лелька гъто продума: —Булко Еринко, Еринко, мари, визичка булярко, като бе чуен татко ти, каква ни мъка доне́се, донесе, булко, докара? — Мълчи, лелько ле, ми дума, мъка ле ня ви доне́сах, три кола мо́мска пря́мяна, четвърта тенки да́рове, та ве издари́х, изреди́х, цялото село Търново, ня ле ви, лелько, дукарах, педесекь овце с ягнята, сива кобила с торма́че и биволица с мала́че, и бяла крава с те́ленце, кошове пче́ли двадесте, като ме татко изве́де, й на кальтя́та прядаде, на мене, лелько, хариса, пълна престилка алтъне, бакюм ти конче хранено! — Булко Еринко, Еринко, кат ня бе мома с мо́мите и млада булка с булките! — Лелько Ду́кено, Ду́кено, мене ме, лелько, излъга, това ви́зичко бакалче! — Булко Еринко, Еринко, енна бе и ти да ня бе, дето бакю ми изгори! — Мълчи, Еринко, ми пла́ка, татко дулгере пазари́, Еринки къща да строет! — Тате ле, Тофтис чо́рбажи, я нища къща висока, мене ме енза наяде, я искам къща с три дъски, с три дъски къща в земята!