Скарале са се лелька и булка

Текст

Скарале са се лелька и булка, лелька и булка в нива голяма, в нива голяма на първа жетва, коя да влязе първа в нивата, коя де вързе първото сноп’я, да го поклони на стари баща, тие вля́гнале и заженале, булка наже́на първа ръкойка, първа ръкойка и първо сноп’я, и го покло́ни на стари баща, та се ска́рале и се кълнале, булката кълне и бога мисли, лельката кълне, бога ня мисли: — Ой, булко, булко, бакюва булко, като си трудна, трудна прявря́на, скоро се надаш дяте да родиш, га дойде вряме дяте да родиш, ти да не ролиш мъжко дятенце, ями да родиш змия усойна! Дошло е вряме булка да роди, кя ня родила змия усойна, ями родила двя мъжки дяца, двя мъжки дяца, ду два близнака, дошло е вряме лелька да роди, та се мъчила цяла недяля, та се събрале до девекь баби, и са викале баба къдъна, та се мъчиле и бабовале, ка ня родила мъжко дятенце, ями родила змей с двя глави.