Станала рано Стоянка

Текст

Станала рано Стоянка, станала рано в неделя, та си главата омила и си косата вчесала, бяли колаки опекла, че си свещица юбзела, та е на цръква отишла и си свещица запали. И е в цръквата паннала, паннала оградисала, та си я жени дигнали и я във къщи завели. Като през село вървяли, през село, край дугенето, Жеко на дугень седяще, стъклена чаша държаше, цървено вино пияше. Кя му Стоянка думаше: – Жеко ле,първо венчило, умирам, Жеко, отходам! По-скоро чоляк да найдеш във Конак да го проводиш, по-скоро майка да дойде, че нема да ме завари! Ко не ме жива завари, на майка да хи кажете хубаво да ме премени с лефтерската ми прямена, ялтъньньето ми да тури, косата да ми разчеше, до гробье да хи поносем, децата да ме заповнят и който види Стоянка да не е вейке забрави! Я пък ти, Жеко, я пък ти да ходиш, Жеко, да ходиш, да ходиш да отбироваш, ко не ми найдеш ликата, баре ми земи името!