Станча го бяда бедили

Текст

Станча го бяда бедили, бедили и укривили, че е плявнята запалил на Вълча - чорбаджията, на Вълча - батакчията. Та го истиндак правили три деня и три вечера. Той си истиндак не сбърка, та са го Станча пуснали. Той си в лозето отиде, та легна под чоряшата, кат легна Станчо и заспа. Тие и там са отишли и са го на сън питали, дано се Станчо излъже, излъже Станчо да каже, че е плявнята запалил - ама пак нищо не казал. Оттам го Станча забрали, та го в Гьоптепе завели, в Гьоптепе на кафенето и там го Станча питали. Учо му Станко думаше, учо му Станко - чолакът: - Ти кажи, Станко, ти речи, че си плявнята запалил, учо ти му се прифата, учо ти ше те отнеме! Сбърка се Станчо, та рече, че е плявнята запалил. Тие го Станча фатили, фатили, та го вързали и го в Сливен завели, та го в темница фърлили, в Сливенцките темници, та лежал девекь години. На деветяхът години учо му в Сливен отиде пре Сливенцките темници, капажията питаше: - Има ли момче гьоптепско, гьоптепско момче вкарано? Капажията думаше: - Та има, бельки, та нема! Сега са девекь години, оттакто лежи в темница - никой не го е потърсил, никой не го е попитал харашлък да му донесе! Като го Станча извели, та го е видел учо му, че не мо да го познае. Кя му косата израсла, та му очите покрила. Учо му ще го попита: - Станчо ле, мое унуче, сега са девекь години, откакто лежиш в темница, ми кой те глеше, Станчо ле, кой ти харашлък провада? - Мене ме глеше, учо ле, Никола Домусчията, Никола от Малко Търново, той ми харашлък праташе.