Станчето мале, Станчето

Текст

Станчето мале, Станчето, Станчето болно ляжя́ше, Никола често честя́ше на Станкиното въ́зглав'я. Той си на Станка думаше: — Станче ле, как се позна́ваш, Станче ле, дале ше станеш, любе ле, да оздравя́еш? Станка му нищо ня рече, ями го жално погленна. Станкина майка продума: —Хо́лан, Никола, Никола, стига ни, хо́лан, дохо́да, кя Станка нема да стане, ма и ко стане Станчето, кя ше хи косу́р остане! И Никола си отиде, не било до недялята, той легна болен в по́стеля, Станчето ляжа и оздравя, и почна често да честѝ, на Николово възглав'я, кя на Никола думаше: — Колю ле, как се позна́ваш, любе ле, да оздравя́еш? Николов татко прява́ри: — Търси си, Станко, ликата, гла́ви се, Станко, же́ни се, дорде ти вървят слю́бници, на нас ни, Станко, казаха, че ти слю́бници доходат, слюбници от Стоилово, Никола ня е на добря́, Никола нема да стане, Станче ле, да оздравяе! И кя се Станка оглави, оглави и се ожени за момче от друго село, от друго село делечно, Никола ляжа й оздравя, и се Никола ожени. Девекь години минале, й двамата дяца не́мале, на десетата година Станка се в село въ́рнала, кя на пъкь срешна Никола, Никола нищо ня рече, Станка Николум продума: — Подай ми, Колю, ръ́ката, подай я, да я полюбе, и да ми дадеш прощи́ньня, дано си дяца имаме!