Станка на прагът седяще

Текст

Станка на прагът седяще, Стоян отдолу идяше, жален, Стояне, кахърен, кахърен и касафетен. Пък Станка ще го попита: - Любе Стояне, Стояне, я ми се гледаш кахърен, кахърен и касафетен? Стоян на Станка думаше: - Станко ле, мари хубава, я велях да ти не кажа, ма чинким ми си питала, я тебе право ше кажа. Сноще съм ходил на дугень, там си балите мятаха, балите и беделето. На сички, Станко, метнаха кому по двясте, по триста, на мене, Станко, метнаха хильляда и пекьстотини! Пък я му реках на стрика: - Стрико Стояне, Стояне, на какво ми ги мятате - ли на млогото иманьнье? Пък той ми, Станко, отвърна: - Стояне, мое унуче, ми плака, ми се кахъри! Ти имаш къща висока - къщата ще си продадеш, беделят да си изплатиш. На другог да я не даваш, на мене ще я продадеш! Яко ти къща не стигне, ти имаш лиси бивольлье - бивольлье ще си продадеш. На другог да не ги даваш, на мене ше ги продадеш! Ко ти бивольлье не стигнат, ти имаш булче хубаво - булчето ще си заложиш, булчето с мъжкото дяте. На другог да я не даваш, на мене ще я заложиш. Кога ми пари преплатиш, тогава булче ще земеш! Станка Стоянум думаше: - Любе Стояне, Стояне, ти имаш стара майчица, поди я, любе, попитай, кя да те на якъл преучи! Той стана Стоян, отиде, та на майка си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, я дай ми, мале, я дай ми пекьстотин гроша на заем! И кя му даде майка му. Стоян навънка излязе, та на механа отиде. Там събра Стоян, посъбра двадесте и пекь юнака. Та са пояли, попили, та че ги Стоян заведе на стриковям си портите и на вратата повика: - Стани ми, стрико, отвори, че я ти водя булчето! Деньня ме е срам от хората, та ти я вечер довеждам. Стрико му стана отвори. Стоян стричина си думаше: - Подай ми, булко, ключове юнаци да си подарим! Той си ходай отвори и на юнаци думаше: - Тваряйте се, юнаци, кой колко може да носи! Стоян стрикум си думаше: - И ти напреж ни ще вървиш, отвънка да не опратиш! Като отвънка изляли, Стоян му глава закърши и на стрика си думаше: - Тъва е булка за тебе - за твойта глава дебела!