Станка на Вълча думаше

Текст

Станка на Вълча думаше: - Вълчо ле,младо хажийче, хажийче и чорбажийче, глеш ми се, Вълчо, кахърен, кахърен и касафетен? Вълчо на Станка думаше: - Станко ле,мари хубава, Станко ле,първо венчило, я сноще видях лошав сън: че ни се птела роила, роила и побягнала и се на дърво фатила, на сухо дърво върбово! Дали е за зло, за добро? Станка на Вълча думаше: - За эло е, Вълчо, за эло е, за эло е,не е за добро - единьнят от нас ще умре, единьнят, че по-хубавят! Яко, Вълчо ле, загинеш - с какво да те желяя - с гриже ли, ели с хустане? - Станко ле,мари хубава, със гриже ще ме желяеш, със гриже и със хустане - с тенька книката престелка, със чист копринен ръченик! Та кога минеш през село, през село, през мегдането, кога те видят хората, хората, Станко, да рекат: - Коя е тъва хажийка, хажийка и чорбажийка, дето със гриже желяе, със грѝже и със хустане, с тенька книката престелка? Пък други, Станко, ще рекат: - Тва е младата хажийка, дето я Вълчо изгори!