Станко ле урумбе́глийко, мари

Текст

Станко ле урумбе́глийко, мари, Станко ле конак съйби́йко, Станко ле бяла гражданко, мари, сега са Станко, сега са, сега са девекь години, от кък съм тръгнал с би́глитет, с биглитет, с бигликчиите, девекь съм каази оби́дел и девекь ко́не променил, ма кона́кът си ня мяня, все у вас, Станко, дохо́дам, все у вас, Станче, на кона́к, все тебе сама нахо́дам, самичка със ергаткето, и още със бака́льлято, в очи ня съм тя погле́ннал, дума ня съм ти продумал, ся ше те в очи по́гленнам, и ше те дума по́питам, майка ти съща ле ти е, ял е е върла ма́щеха, та те самичка оставя? — Байня ле, бате Иване, ня ми е майка мащеха, ями ми майка вярува! — Ти кажи, Станче, майка си, я пък майка ти, татко ти, да дадат тебе на мене! — Байне ле, бате Иване, такава дума да нема, такава дума ня бива, пряш татка да се продума!