Стефан на Елка думаше

Текст

Стефан на Елка думаше: - Елко ле, мари хубава, толкова ли си весела - къдято ходиш и пяеш, ако не пяеш, ще свириш! Стани ми, Елко, събери дрехите трупажицките, тури ми ляб в дисагите, ще ида, Елко, нагоре, нагоре къдя Гермека. Там се работа оказва, ще ида кяр да кяровам, пари, Елко ле, да сбирам голяма къща да сторя като на батка Тодора и по-хубава от нея. Че кога, Елко, замина покрай батя ми Тодора, та му къщата погленна, та ми очите остават на тъва къща хубава! Сбрала му, наглашила му. Стефан биволи запрегна, запрегна Стефан и тръгна. Той си биволи водеше и все назаде гледаше. Я пък жени му думаха: - Защо се назъкь обръщаш - да не си нящо забравил, та искаш да хи повикаш? Стефан на жени думаше: - Жени ле, мои комшийки, я нищо не съм забравил, еми се, жени обръщам, обръщам Елка да гледам, че ми е Елка хубава, не ми се Елка оставя! Като в Гермека отиде, Стефан работа започна, да сече и да изниса енна ми цяла недяля. Съмнало света Недяля, Стефан юлдаше думаше: - Юлдаше и кафадаре, я сноще видях лошав сън, че съм се с китка окичил, със енна китка книката. Дали е за эло, за добро? Пък другаре му думаха: - За эло е, холам, за эло е, за эло е, не е за добро! Не мина мало, ни млого, Стефан се на дърво покачи, покачи яръш да сече. Като си Стефан сечаше. сечаше и го отсяче. и с него панна на земя и се от душа раздели.