Стоян Калинка залюби

Текст

Стоян Калинка залюби, залюби и задрагова, та се галили, любили, докат разбере майка му. Като майка му разбрала, майка му не го оставя Стоян Калинка да вземе и на Стояна думаше: - Не зимай, сино, Калинка, че е Калинка сирота, сирота, горка без майка, без майка, още без татко, пък ти си един на майка - за живо и за умряло! Стоян се тури в пукало, в пукало - голям касафекь и легна болен в постеля. Лежал е Стоян, болял е енна ми цяла година. Моми попрелка стъкнали, мама Стояну думаше: - Синко Стояне, Стояне, излези, синко, отвънка да чуеш, синко, момите като са,синко,викнали, викнали, та са запяли! И твоя, синко, Калинка, кат е Калинка викнала, викнала, та е запяла - от енно гърло два гласа, от един езикь - два ряче! Постоя Стоян, послуша, че на майка си думаше: - Подай ми,мале,хабата, хабата и булгарята, да пода на попрелката за ресикь да жми посвиря! Огпреж Калинка ще сенна, вретеното хи да врътна и да я,мале,попитам люби ли друго любовье, ли се за мене надея? Ко се за мене надея да не ми се вейке надея, я нема нея да взема - от мене сичко свършило!