Стоян Калиньки думаше

Текст

Стоян Калиньки думаше: Сбирай, Калинко, рубата, сбирай я, чувальлясвай я и я в стоборът изнисай, в стоборът до трендафелът, под цървената жанарка. Утрина рано ще вървим, в Русия, любе, ще подем, в Русия и в Московието, че там го кажат лесниньнье, че там си бедель не зимат, бедель, Калинко, вергия! Калинка викна заплака и на Стояна думаше: - Остой, Стойне, почакай на Грахилово да пода със майка да се простиме, със майка, още със татка, със кака и със калека. със бате и със булката. На майка ще хи оставям гримните - ентешените, децата да си изхрани във тява тежки години. И още ще хи наръчам, че имам платно на станът, да ткае, да го доткае, да бяли,да го добяли утрин и вечер с водица, пък на планина със сълзи! Стоян хи пак заповтори: - Сбирай,Калинко,и мълчи, да не ни чуят хората, хората и комшиите! Майка ти утре ще чуе, га говедарят захока и вратата не се отвори. Тогава хората ще рекат: "Калинка в Русия отишла, в Русия на лесниньньето!"