Стоян Калинки думаше

Текст

Стоян Калинки думаше: — Калинко, те́нка мари, терзи́йко, пяха ле, любе, петлите, пяха ле, повториха ле, стани, огънет ра́зрови и кандилото за́пали, сбирай, Калинко, ру́бата, сбирай я, чувальля́свай я, утрина рано ше вървим, в пуста Русия ше по́дем, в Русия на лесниньньото, в Русия бала ня плащат, бала, Калинко и хара́ч! Калинка му се молеше: — Любе Стояне, Стояне, хайде, Стояне, да мине́м, уде майчинем чифли́тет, със майка да се простиме, със майка, още със татка и с кака удовицата! — Хайде, Калинко, да вървим, че кат тя видят майка ти, майка ти ше се разплаче, та ше ня хора уга́дят, на турци ше ня уба́дят! Той впрегна Стоян волове, качи Калинка на кола, вървяле шу повървяле, като Дунавът стигнале, Калинка дума Стояну: — По́чекай, любе Стояне, я ше се на бор покачам, да гледам, любе Стояне, дано се с майка видиме! Стоян Калинки думаше: — Слязи, Калинко, от борът, че духат силни вятрове, вятрове, северниците, та се борове прявиват и ти ше от бор да па́ннеш! Калинка на бор стояше, та че се чу́дом чу́деше, дале от борът да слязе, ле да се фърли́ в Дунавът. И Стоян пак заповтори: — Слизай, Калинко, от борът! Ня сля Калинка от борът, ми се в Дунавът фърли́ла. Стоян се богу молеше и дремни сълзи роняше: — Боже ле, мили господи, ся како́, боже, да правя, ми дале назъ́кь, ле напреш!