Стоян Лиляньки думаше

Текст

Стоян Лиляньки думаше: – Сестро Лилянко, Лилянко, мари, я вчера дойдах от Стамбул, от Стамбул, от Еди куле, мари, от Едиколско мехкенê. Там се с Вълчана събражие, мари, с Вълчана – баш хайдутинът, та ме е Вълчан послужил, мари, цървено вино бояма и скума желта ракия, мари, и ме за тебе попита: – Ходи ли, мома Лилянка, мари, ходи ли, лефтерова ли? Ко ходи, ко лефтерова, мари, Лиляньки ще хи проводям три юза желти ялтъньнье, мари, пекь юза ситен маргарикь, да ниже, да се наниже, мари, да носи, да се наноси! Ко я Лилянка прелягат, мари, и още ще хи проводям, и още колкото тява, мари! Лилянька дума баткум си: – Не ща го,бате,не ща го,мари, не ща го и да го видя, ни името му да чуя, мари! Страх ме е вкъщи да влягна, Вълчана да си дочакам, мари, оти е Вълчан хайдутин, хайдушка млада войвода, мари!