Стоян на Ганка думаше

Текст

Стоян на Ганка думаше: - Ганке ле,мари хубава, оти ме,Ганке,не любиш, не любиш,Ганке,драговаш както ме първень любеше, любеше и драговаше, първень - първата година, първата и по-сетната! Ти ли ме,Ганке,не рачиш ли твойта стара майчица? - Любе Стояне, Стояне, рача те,любе,и плака, ала те майка не рачи, оти е чула, разбрала, че си на вино делия и на ракия - бекрия. Че кога подеш на дугень, не пиеш, както се пие - по мяра вино изпиваш и по крондир ракия. Че га се върнеш във къщи, не биеш както се бие, не гледаш де ще удариш! Ганке ле,мари хубава, стори се,Ганке,прястори от эдрава, Ганке, на болна, на недялята поглении, на двяте, любе, продумай. Майка ти ще те попита: - Шу искаш, Ганке, за укос да ти майка ти донесе? Пък ти, Ганке ле,ще речеш: - Сърце ми иска, мале ле, от дива коза млячице, от яребичка - сърченце! Майка ти наред ще ходи по къщи и по дугене да пита и да разпитва за тебе укос да търси. И при мене, любе, ще дойде, ще дойде да ме попита, пък я ще река, любе ле: "Бабо ле, Ганкина мале, ми имам, та бельки немам? Ко дадеш Ганка на мене, на Ганка укос ще ти дам!" И Ганка така направи. Ходила Ганкина майка, цялото село обиле на Ганка укос да търси, нийде си укос не найде. Най-наподире отиде на Стоянова дугене и на Стояна думаше: - Стояне, младо бакалче, дълна да ти се находа от дива коза млячице, от яребичка - сърченце? Пък той хи Стоян думаше: Бабо ле, Ганкина мале, ми имам, та бельки немам, ала го с пари не давам! Бабо ле, Ганкина мале, не лежи Ганка от болест, ми лежи Ганка от севда, от севда Ганка - за мене!