Стоян на Надка думаше
stoyan na nadka dumashe
Текстът е публикуван от Странджа пее
вариант на „Тодорка Петрум думаше"
Текст
Стоян на Надка думаше: - Все га се върна, Надке ле, от дълга пътя, любе ле, от дълга пътя - Стамбула, все те заварвам, Надке ле, че болна лежиш, любе ле! Дали си болна, Надке ле, ли си кахърна, любе ле? Надка на Стоян думаше: - Я не съм болна, Стояне, еми съм, холам, кахърна, че си нямаме, любе ле, от сърце енна рожбица! - Ми се кахъри, Надке ле, я пак във Стамбул ще пода, и ще ти купя, Надке ле, енно ми златно дятенце със сребърна люльчица. - Опустяло ти, Стояне, твоето златно дятенце и люльката му сребърна, кога си нямам, любе ле, от сърце мъжка рожбица. Като заплаче, любе ле, да го развия, повия и да го туря да суче на десна гърда, любе ле!
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →