Стоян Петкани думаше

Текст

Стоян Петкани думаше: — Булко Петка́но, Петкано, стани ми конче и́зведи, я на овцяте ше по́да, та вечер лош сънь сановах, че ми ямурлу́к изгоря́, я пък на. тебе булото! Като коша́ра наближи́, о́вце хи нема в егре́кът, пък Лалко спи в колибата. Стоян на Лалко думаше: — Лалко ле, Лалко кехая́, оше ле спиш до планни́на? Лалко му нищо ня рече, Стоян ямурлу́к поди́гна, Лалко във къ́рви плуваше, Стоян се чу́дом почу́ди, дале кръвнина да гледа, ле овчум ди́ря да зе́ме, той юбзе о́вчум ди́рята, колко бе деня повървя́л, овця му Дунав минале, извади медно кава́льля, засвири жално, та ми́лно: — Геле́ ми, геле́ ваклу́шо, ваклу́шо, още рогу́шо, ако ми стадо върнете, рогата ше ви по́златем, руната ше ви по́сребрям. Като рогу́ша пробля́ла и се в Дунавът фърли́ла, стадото мина Дунавът, Стоян си стадо подка́ра, на пъкь го Богдан настигна. Стоян Богданум думаше: — Побра́тиме ле, Богдане, добря ме стигна, насти́гна по тя́ва лоши пътища, стадото да си пряляжи́м. Побратиме ле, Богдане, маре́ ти пушка бойли́я, маре ти саб'я френги́я, дай ми ги да се по́гиздям, да видя пряля́га ле ме! Богдан си даде саб'ята, Стоян Богдана намушка, Богдан се в кърви гъ́рчеше и на Стояна думаше: — Стояне, побра́тиме ле, ня ме е, кък ме зако́ли, ят ме, е кък ме излъга!