Стоян събира, тръгнова

Текст

Стоян събира, тръгнова, на Стамбол Стоян ще поде и си на Недке думаше: - Недко ле,бяла сливненко, я сега сбирам, тръгновам на Стамбол, Недке, ще пода и нема скоро да дойда. Тебе те тука оставям, оставям и ти наръчам млого да не се премяняш с лефтерцката си прямена! Кога за вода отиваш, край Лазара да не миноваш,. край Лазарово дугене, оти го кажат женкарин, та ще ти стори хорати. Че сетне кога разберам, главата ще ти отрегам! Я пък Недке му думаше: - Не бой се, холам Стояне, тва не бе лани й полани, кога бях млада й хубава, кога бях бяла й кървена! И Стоян стана, та тръгна. Недке Стояна опрати отвънка чак до портите. Та че се назъкь повърна, че се окръфна, опретна. Заколи патка, мисирка, наготви патка пекана, цяла мисирка варена, разточи тенка плакета. Че се премени, пребели с лефтерцката си прямена - с тенка книката престелка, на пряпус желти папуце. Нарами бяли харкоми, че си за вода отиде. Наляла и се върнала, отде дугенят замина. Лазар на дугень седяще, с булгарията свиреше. Кя на Лазара думаше: - Лазаре, комшу Лазаре, да дойдеш, комшу, къде нас, че Стоян тръгна за Стамбол и нема скоро да дойде! Че сготвих манжа пригодна, заколих патка, мисирка, наточих тенка плакета - да дойдеш, комшу, да ядем! И Лазар стана, отиде. Яли са, шу са пояли, седяли, шу са седяли, думали, хоратовали доде петлите да пяят, да пяят и да повторят. Стоян на врата потропа и си на Недке думаше: - Стани ми, Недке, отвори, че си кисета забравих! И Недке стана отвори, пък Лазар отзъкь избяга. Стоян на Недке думаше: - Недке ле, мари хубава, шу ти е огънь разгорен? - Стояне любе, Стояне, неска съм мила и прала, та ми е огънь разгорен! - Недке ле, мари хубава, що ти е коса чорлава? - Стояне любе, Стояне, неска си опрах булото, пък друго було не вързах, та ми се коса разчорли! - Недке ле,мари хубава, чии са тява бустале? - Това са братовите ми, че дойде огънь да земе, та си бустале забрави! Стоян навънка излязе, та у Лазара отиде и на Лазара думаше: - Лазаре, комшу, Лазаре, я ще те молба помоля. ти мене право ще кажеш - на якъл да ме научиш. Имаме нива дебела, дебела, сята очумень, ала се елен научи нивата да ни опасва. Еленът ли да убия, нивата ли да оженам? Лазар Стояну думаше: - Стояне, комшу, Стояне, олку еленът убиеш, той и друг ще се научи, пак ще ти пасе нивата. Току нивата загради, начесто туряй кольльето, начесто удряй пръкькьето! Стоян се в къщи повърна на Недке глава отряга.