Стоян събира, тръгнова, мари

Текст

Стоян събира, тръгнова, мари, на еске́р Стоян ше поде, на еске́р яруди́ята, мари, остави булче вянчено, вянчано, ня пряляжа́но, мари, вянчано, ня ярма́сано. Той на майка си думаше, мари: — Мале ле мила, майчо ле, утрина рано да рани́ш, мари, да ми дрехите събереш, булчето да ня угади, мари, угади и ме усяти! Дорде майка му да рани, мари, булче му рани по-рано, кя му дрехите събрала, мари, и влязе в долна градинка, та набра цвете ра́змирно, мари, ра́змирно и развеселно, и уви китка размирна, мари, ра́змирна и разве́селна, и я на Стоян заки́чи, мари, и на Стояна думаше: — Стояне, първо вянчило, мари, па́зи я любе, ва́рди я, деньня я носи в па́зуха, мари, вечер я туряй на роса́, на роса над главата си, мари, куга китката увя́не, куга китката увя́не, мари, да знаеш, че съм главе́на, кога китката исъхне, мари, да знаеш, че съм женена! Носил я Стоян, вардил я, мари, енна ми пуста нядя́ля, енна ми свята угрина, мари, китката му повя́нала, китката му повянала, мари, повянала й исъ́хнала, и Стоян и той повя́на, мари, и той повя́на, исъ́хна. Капитанинът думаше, мари: — Стояне, младо войниче, защо, Стояне, повя́на, мари! А пък Стоян му отвърна: — Любето ми се углави́, мари, любето за друго любе! — Ти земи конче хранено, мари, по-скоро в село да идеш, любето да си отървеш, мари! Тамънь булката под було, Стоян в село прясти́гна, мари, и на сватбата отиде, сякой хи пара фъ́рляше, мари, Стоян си фърли́ пръстенет, булка под було продума, мари, като пръстенет видяла: — Кой беше тоя гидия, мари, дето си пара ня фъ́рли, дето си пара ня фъ́рли, мари, ями си фърли пръстенет!