Стояновата майчица
stoyanovata maychitsa
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Стояновата майчица, кя на Стояна думаше: - Сино ле,ебре Стояне, сега са девекь години, откак си заергеновал. Майка не те е питала: де те слънцето захода, захода, сино, изтица? Стоян майци си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, я велях да ти не кажа, ма чиньким си ме питала, я тебе право ще кажа. Кажи ми,мале,кажи ми колко са деня в година? - Деня са,сино,в година триста шеесекь и седем! - Мале ле,мила майчо ле, толкова села обидех, ма като в Сливен отидах, в Сливен сватба имяще - я хми бях гайдаржията. Кальманата бе, мале ле, енна ми тежка болярка. До кальманата седяше енно байнево момиче, байнево и мелахрено. Кога чашата земеше. земеше - наздрависаше, устата хи се лепяха като копринен тестемель! Налиташе ми, мале ле, в чашата шушка да стана - да ме момата изпие!
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →