Тодор майци си думаше

Текст

Тодор майци си думаше: - Мале ле,мила майчо ле, ляво ми око играе от един до два мяшеца и сноще видех лошев сън. Че ходех, мале, нагоре, нагоре къдя Ивана. На пътят срещнах влахинька и я я,мале,опитах: "Ми добря дайде, влахинько!" "Добря те найдах, Тодоре!" "Ми от кой си вилаякь, от коя рода задържаш и къдя ти е конакът?" "Тодоре, чорбажию ле, горе в горната махала - под голямата църница." "Какъв занаякь държите?" "Ние сме калажиите - хубаво каладисваме!" "Влахинко бяла, хубава, хайдете у нас да подем и наште съдве да земеш, да эемеш - каладисате!" "Тодоре чорбажию ле, ще фатим тъва махала, тогава у вас ще дойдем!" - Тва ще е,синко,сипката, сипката - сипаницата, пък съдове са децата! Затва ти око играе от един, от два мяшеца! Не било мало за млого, не било за забавено - до един, до два мяшеца сипката дошла в селото, в селото, в горна махала. Наред селото забрала, горила и огасила, и у Тодора отишла. Трите му дяца фатила, трите му дяца осипа - двяте му дяца в три деня. Кат се от гробье върнали третото нашли умряло!