Тодор събира, тръгнова

Текст

Тодор събира, тръгнова, на Плевен Тодор ще пòде, курсове Тодор да кара – електротехник да стане и си на Станка наръча: – Тебе те, Станко, оставям, ти дяда Михаль ще викаш мийката да ни направи на стоборното одерче! Като мийката правеха, пекано дядо едяха, цървено вино пияха. Станка на Михаль думаше: – По-кротко, холам, хортувай, че имам лоши комшин – баба Иванка Гъдкова, кумица Дана Стамболка и Петровата Стефанка – хорати ще ни изкарат! Я пък Михаль хи думаше: – Я, Станко, гледах лошав сън, че съм се давил в ряката, та ти ме, Станко, извади! Ти ще ми станеш побратим, ще идвам да те служавам! И кя се Станка пофали на Дойке и на Султана, на Тона Бояжийката и на Тодора Едрюва: – Да имате, рольки, побратим кат дяда Михаля Спасюолов, не като Вълча Богданов! Дойдаха да ме служават на свети Юрдан утринта. Кат влязе Вълчо Богданов – със енно малко стъкълце и енна мръвка мезенца! Пък като дойде побратим, побратим Михаль Спасюолов – със магарето тварено. Пълна бутилка мастика, и друга мента зелена, книката кърпа стафиди, един цял заяк за мезе и труцка лира за бакшиш! Ядахме, рольки, и пихме и се сичките напихме! Станахме, хоро сторихме. Вълчо хорото водеше, я пък побратим до него и ние с Тодор – на краят!