Тодоракь вънка стояше

Текст

Тодоракь вънка стояше, та си колата правеше и на майка си думаше: – Излези,мале,отвънка, да чуеш, мале, Еринка, какво хи дума майка хи, майка хи – пуста мащеха: "Да даде госпокь, Еринко, да станеш мома голяма, че да се момче не найде, да те татко ти оглави – през девекь села в десето!" Тодоракь дума майци си: – Мале ле,мила майчо ле, ха да я земем за снъха! Оглавили ги и ги венчали. Мало се млого водили цяли ми до три мяшеца и се хубаво гледали. Че хми омраза сторила нехина пуста мащеха, та го Тодоракь омръзна. Той на Еринка думаше: - Рачиш ли, булко Еринко, на жиокъ да се разделим, на жиокь жива раздела? Кя му Еринка думаше: - Тодоракь любе, Тодоракь, кайль съм, любе, кайль съм чуздата хурка да преда, та тебе, любе, да храня, ма тва да го не сториш! Той хи Тодоракь думаше: - Мари Еринко, Еринко, кълни, Еринко, да кълнем нашите млого душмане, дето ни омраз сториха! Гъто те видя отделек и драга ми си и мила, че кат те видя отблизо - мечка с капистра да гледам, ма тебе да те не гледам!