Тодорка седи в градинка

Текст

Тодорка седи в градинка, в градинка под зарзалинка, под бял ми цървен трендафел, двамата със войводата, на войводово коляно. Пекано шиле ядяха, цървено вино пияха. Стоян се низ двор разхода, низ двори, низ фиданките, с демир букай на ноги, ситен му синжир на шия, пекь бележика на ръки и на Тодорка думаше: Тодорко, царска съдийко, Тодорко, занданбашийко, сега са девекь години откакто лежа в темница. Сичките вкара и пусна и хми втезмата казваше, втезмата и кабахетят, мене ме вкара, не пусна, втезмата не ми казуваш. Пък Тодорка му думаше: - Стояне, холам, Стояне, твойта е втезма голяма, голяма - неопростена! Знаеш ли, холам, Стояне, знаеш ли, холам, повниш ли га бяхме млади лефтери, лефтери, неоженени, та по седяньки ходехме? От мене китки грабеха, та ги на тебе даваха. Ти ги, Стояне, зимаше, ма не се холам, кичеше, ми ги на земя фърляше, че ги със ноги тъптяше и на момчета думаше: "Тодора нема да зема, ма и на друг не я оставям!" Та стори бяла Тодорка вярата да си промени, вярата, христенлията, та се Тодорка потурчи да стане царска съдийка, да стане занданбашийка! Лежи,Стояне,да лежиш, чамбасът да ти окапе, чамбасът, русата коса, на лице грозен да станеш, на лице, още на снага, от сърце да ми излязеш! Стоян Тодорки думаше: - Колкото лежа, Тодорко, толкова ставам по-хубав, толкоз ми расте чамбасът, чамбасът, русата коса!