Царят на Славка думаше

Текст

Царят на Славка думаше: - Славке ле, мари хубава, викни ми, Славке, та запей от енно гърло два гласа, от един езикь - два ряче! Славка на царят думаше: - Страх ме е, царю, да запем във тъва гора зелена, че тука ходят хайдукькье, хайдукькье - Мартин войвода. Мартин бе моят любовник, по гласът ще ме познае и тука, царю, ще дойде, тебе ще глава юбэеме, мене със него ще земе. Царят на Славка думаше: - Ти викни, Славке, та запей, не бой се, Славке, не бой се като е царят със тебе! Кя викна Славка, та запя от енно гърло два гласа, от един езикь - два ряче. Като си Славка пяеше дълбока гора звънтяше, та се небото деляше. Отде я Славка зачули Мартиновата дружина и на Мартина думаше: Мартине,млада войвода, какво е пиле запяло в пустата гора зелена, какво е пиле билбинче! Мартин дружина думаше: Мълчите, холам, да чуя! Тва не е пиле билбинче, еми е Славка хубава. Да подем, холам, да видим шу търси Славка тъдява във тъва гора зелена. Тръгнали и са отишли, нашли са царят и Славка, на царят глава юбзели, Славка низ гора забрали.