Удоло иде, ги́ди, паша́та

Текст

Удоло иде, ги́ди, паша́та, паша́та еримбо́лската, като удо́ло, ги́ди, идя́ше, и за Калинка питаше : — Де седи, ги́ди, бяла Калинка, и де́ка хи е къщата, къщата, гиди, чардакли́ята, и голямото дуге́не, къщата, ги́ди, чардаклията и широките до́рове? Калинка, ги́ди, дори мятяше, майка хи смети фърляше, като пашата, гиди, ви́дяла, Калинка метла фърли́ла, кя си метлата, гиди, фърлила, и го от конет свалила, пашата дума, гиди, Калинки: — Мо́ме Калинко, Калинко, имате ли, ги́ди, бяли худаи́, имате ле тевно ехар'ьо́, за мене ги́ди, бяли худаи́, за коня те́вно яхър'ьо? Пък Калинка му, гиди, думаше : — Имаме, белки немаме, за тебе, ги́ди, бяли худаи, за коня тевно ехар'ьо, худаи с меки, гиди, гла́внице, и със широки кьо́шкове, пекано ягне, ги́ди, гьоргьовско и върла люта ръкия! Седял бе, гиди, шу бе поседя́л, до два ми, до три мя́сяца, пашата, ги́ди, сбира, тръ́гнова, а пък Калинка плачеше: — Ти като сбираш, ги́ди, тръ́гноваш, и мене трудна оставяш, нито съм мома, ги́ди, с мо́мите, ни млада булка с булките! — Моме Калинко, гиди, Калинко, Калинко, бяла българко, ако го родиш, гиди, мо́мченце, да го на мене проводиш, пък ко го родиш, гиди, мо́м'яче, пря тебе да го оставиш!