Вълчо на Руска думаше

Текст

Вълчо на Руска думаше: – Руско ле,мари хубава, шу ходиш жална, кахърна, кирлива, скоро непрана, дали щото сме сирмаси, ли щото дяца немаме? Я пък Руска му думаше: – Не ме е, Вълчо, не ме е нито щото сме сирмаси, ни щото дяца немаме! Ми ме е, Вълчо, ми ме е, че сноще ходих, Вълчо ле, долу в долната махала, във наши, Вълчо, какине. Найдах вратата дръпната, дръпната, незаключена, и я влях, Вълчо, навътре, найдах децата самички, че си с пепелът играят. И я хи, Вълчо, запитах: "Ми де е,леля,майка ви?" Тие ми, Вълчо, рекаха: "Лелю ле,майчина сестра, сноще татаре дойдаха, татаре, църни манавье, та майка, лелю, забраха и си за тебе питаха: "Ми де е,дяца,леля ви, леля ви, Руска хубава, де седи, в коя махала, бре дека хи е къщата, да подем да я заберем!" Още си дума думаше и татарето дойдаха, та зеха Руска хубава и я надолу забраха. Руска се виком извика: – Вълчо ле,първо любовье, давай, Вълчо ле, наддавай пръчката със ялтъньнета, и бивольлето си продай, да ме,любе ле,отнемеш! Пък татаре хи думаха: – Руско ле,мари,хубава, ние ти нищем парите, еми си тебе искаме!