Вълкана пере на врисет

Текст

Вълкана пере на врисет, и Тодор отам замина́, той на Вълкана думаше: — Любе Вълкано, Вълкано, подай ми вашта ха́ркома, кончето да си на́поям, че ше делеко да пода, в ряка Велека за риба, да ловя риба пастърва, в Търново да я занесъм, на дяда Вълче Ексерка, дано ни изи́н дадяха, Вълкано, да се земеме! — Любе Тодоре, Тодоре, да сторим, да се разделим, че ваште мене не рачат, пък наште тебе не зимат! — Любе Вълкано, Вълкано, я се от майка отдялям, от тебе ня се раздялям! Като е чула майка му, и кя хи люто прокълна: — Сино Тодоре, Тодоре, да я Вълкана наимаш, от есень, доро до пролет, до лятна свята Троица! Де стоял госпокь та слушал, съвнало лято пролято, Тодор събира тръгнува, на пуста скеля ше поде, на пуста скеля Еньняда, Вълкана болна оставя, болна е на умирало. Тодор Вълкани заръча: — Ти кога млого препаннеш, любе ле, на умирало, бърже ми хабер проводи, да дойда, да те обидям! — Любе Тодоре, Тодоре, по когук хабер да пратя като любе ле ня влиза, ни тоя майка, ни моя! —Любе Вълкано, Вълкано, по пиле хабер проводи, по пиле по лястовица, и по сивите голъб'я! И стана Тодор та тръгна, ня мина мало ни млого, ми било на недялята, Вълкани млого прилоша, отам пилцятя минаха, пилцятя лястовицето, и тява сиви голъб'я. Вълкана дума пилцятя: — Ако край скеле минете, ако Тодора видите, Тодурум хабер носите, по-скоро в село да стигне, че ше му умре булчето! Тодор колата впрягаше, отам пилцятя минаха и на Тодора рекаха: — Тодоре, скележию ле, бързай във село да стигнеш, че ше ти умре булчето, булчето бяла Вълкана, Вълкана лежи, умира, на живокь да се простите! Тодор уйком си думаше: — Ра́зпрегни, уйко, колата, колата със би́вольлято, я ше във село да пода! Като във село отиде, найде Вълкана умряла, никой пря нея немаше.