Василчо седи на дугень
vasilcho sedi na dugen
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Василчо седи на дугень, на дугень, та на тестемель, цървено вино пияше и скума жълта ракия. Янке му дивань стояше, равни му двори метяше със гръцка метла пазарска. Той сегна в десна пазова, извади златна ябълка, та я на Янка подфърли. Янка се стори - не видя, и той си друга извади, удари Янке по поли. Кя пак се стори - не видя, той хи и трета подфърли, удари Янкя по гърди. Янке Василюм думаше: - Василчо, чедо хажицко, хажицко и чорбажицко, немой с мене кюшмери, че я съм чедо сирмашко. Татко ми ходи говедар, та пасе селцки говеда, майка ми преде на чузди, да сбират брашно ръжено, ръжено, очуменено, та хранят Янкя хубава! Василчо сбира момчета, събира, та ги служава и на момчета думаше: Момчета, кафадарчета, да зема ли Янкя хубава? - Василчо, чедо хажицко, ако я искаш-земи я! Кя е момата сирмашко, ма на хубост е хубава, на тимис е тимисна, и на работа - работна!
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →