Вида е рано рани́ла, мари

Текст

Вида е рано рани́ла, мари, рано рани́ла за ода, с калаи́сани харкоми, на пря́бос с жълти папуце, наляла и се въ́рнала, уде Гьоргьове замина. Гьорги на дугень седяше и си на Вида думаше: — Видо ле, бия́с българко, дай ми, Видо ле, китката, дето я носиш на буза, на буза, на цървен чумбер, стига ти гряла ли́цето, ли́цето като слънцето, и да ми гори сърцето, че огънет гори и гасне, севдата гори, ня гасне! — Гьорги ле, ти гръцки сине, стига се с мене закача, стига ми иска китката, мене ми майка заръча: — Видо ле, енна на майка, кога за о́да да идеш, уде Гьоргюве заминеш, ако те Гьорги закачи́, и ко ти китка поиска, пък ти му речи, Видо ле, „Гьорге ле, ти гръцки сине, гръцки син, гръцко магаре, на бога душа прядавам, на гърка китка ня давам!”