Янка ки бе драго,Янко

Текст

Янка ки бе драго,Янко, енна мъжка рожба. Както хи бе драго,Янко, и госпокь хи даде. Та я омладила,Янко, сама в пуста гора. Кат я омладила,Янко, и сън е заспала и е сънувала,Янко, че хи госкье дошли с сребърна талига,Янко, и на Янка думат: Хайде, хайде, хайде, Янко, със нашата кола! Ще те турим,Янко, на сребърна кола. Главини хи са, Янко, се юначки глави, парамаци хи са,Янко, се юначки пръсте, яръшът хи е, Янко, булка младоженка, хумотят хи е,Янко, мома главеница, жегли хи са,Янко, дяца евряйчета! Енна стара жена,Янко, над Янке стояше, над Янке стояше,Янко, и на Янка дума: - Дай си, дай си, дай си, Янко, пай си разен месо, та да се отнемеш,Янко, та да се отнемеш!