Янко ле, праматарю ле

Текст

Янко ле, праматарю ле, Янко ле, бегликчию ле! Де дойде, Янко, де дойде, де дойде, да не дойдеше и пътят да не найдеше, и пътят и пътеката, дето се тука завъртя, завъртя, та се засели в чудно голямо Гьоптепе! Та стори тъва работа, та ни момите залюби, момите – най-хубавите, момите, гьоптепченките. Доде бе Златка лефтера сѐ у Златкине ходеше, се у Златкине на конак, нехи ялтъньнье даваше, нехи ярмаган праташе! Като се Златка оглави, остана бяла Калинка, Янко конакът промени у Калинкине да ходи, у Калинкине на конак: нехи ялтъньнье даваше, нехи ярмаган праташе! Стори Калинки хорати, да хи се смяят хората – мъжьето по дугенето, жените по хоратите, бульките по становето, бабите по рудането, момите по седяньките, и момчетата по скелите! Янко си конят седлае, седлае, та го играе низ Калинкинем дворите. Калинка вънка стояше, бяла къделька предяше, Янко Калинки думаше: – Калинко, бяла гъркинко, я сега сбирам тръгновам на Касабата ще пода, през чаршията ще мина, та какво ще ми наръчаш, шу да ти купя, донеса? – Купи ми, Янко, донеси педесекь драма белило, двадесте й пекь кървило, да се белосам, кървосам, бяла гъркиня да стана, да си бастисам, бастисам Папица, попова леля! На хубост ще я бастисам, на хубост на юнаство, ма на ялтъньнье не мога, че носи млого ялтъньнье. Ма тие не са нехини, еми са хажипопови. Той хи ги даде хажи поп по хатър и по юнаство. Янкова баба думаше: – И на мене, Янко, донеси: бре стомна и рогазина и един бодук шарлаган. На рогазина да сядя, със стомна вода да пия! Отиде Янко и дойде, шуто му рекли донесе.