Заплакала е гората

Текст

Заплакала е гората, гората и планнината и на гората дръвьето, и на дръвьето връшьето, и на връшьето лискето, и от гората пилцяте, от кладенците водите и от полето тревите - заради Инже войвода: - Де да е Инже да дойде с пекьстотин млади юнаци, гората да развесели, гората и планината! Като я зачул Инжето, той си на Коля думаше: - Колю ле, байряктарю ле, обземи, Колю, гайдата, та иди, Колю, на Стамбул, на Стамбул, на Еди куле, на Едиколско мехкене, на беглицката залхана! Че надуй, Колю, гайдата, момчета да ми събереш, момчета като вълчета, до триста мина дружина. Да ги, Колю ле, изведем низ тая Странжа планина, гората да развеселим, гората и планината! Колю си Инже послуша, та юбзе Колю гайдата, че си на Стамбул отиде, на Стамбул на Еди куле, на Едиколско мехкене - на беглицката залхана. Че наду Колю гайдата, та се сбирали, сбирали момчета като вълчета, все отбор млади юнаци до триста мина дружина. Таче ги Колю подведе, при Инжето ги заведе, та са на Странджа изляли и зелен байряк побили. Инже на Коля думаше: - Колю ле, байряктарю ле, развявай, Колю, байрякът в Добружа, Колю, да подем, че съм чул, Колю, и разбрал в Добружа харачарето тежката хазна събрали, събрали и я вързали в Стамбул ще я занесат – хазната да бастисаме, да я дружинум раздадем! Поведе Инже момчета, момчета като вълчета, та са в Добружа стигнали, царската хазна да фатят. На сички редом деляше, нему си дял не оставяше. Колю на Инже думаше: – Инже ле,млада войвода, стига сме,Инже,ходили по тая гора зелена, по тая Странжа планина! Млого сме гора плашили, плашили и веселили, млого иманьнье събрахме, ала си дяца нямаме – кому ще го оставим?