Заправи Стоян, направи

Текст

Заправи Стоян, направи голяма къща висока, висока - дорт дуварлия, широка - дорт кюшелия с дванадесте ходаи, с четеридесте пенжурье. На пенжурьето-тасове, на тасовете-синжире, на синжирето - голъбье. Кога синжире дръпнеха, та тасовето дръннеха и голъбьето гукнеха, пък Стояну му се правеше, че идат борчат да искат. Оти си Стоян заборчня, заборчия Стоян, задлъжня хильльеди четеридесте, четеридесте и четери. Та си продаде, заложи от Дунав девекь милькюве, девекь милькюве чифлици, пак му парите не стигат борчове да си изплати. Той на майка си думаше: - Мале ле,мила майчо-ле, задлъжнях, мале, заборчнях хильльеди четеридесте, пък немам какво да продам борчовето си да платя. Какво да сторя, направям - къщата ли си да продам, ли мойте лиси бивольлье? Кя му майка му думаше: - Къщата, сино, ти трябва децата да си изгледаш, бивольлье ще ти потрябват децата да си изхраниш. Току си продай булчето, булчето, булка Еленка, булчето пахъ ще стори борчове да си изплатиш! Стоян булче си думаше: - Булко Еленко, Еленко, стани се,любе,примени с твоята гержик прямена, че на панагир ще подем. Кя стана булка Еленка, кя стана, та се премени, премени, та се пребели. Той си я Стоян заведе на Стамболцките пазаре. Три пъте Стоян извика: - Сатъром булка Еленка, сатъром и я продавам! Та я изляло, изляло енно ми младо евряйче, той на Стояна думаше: - Ми колко хи е пахъта? - Пахъта хи е, търговче, хильльеди четеридесте, четеридесте и четери! Евряйче дума Стояну: - Свали, Стояне, хабата, свали я,та я постели, парите да ти наброя! И Стоян свали хабата, та му парите наброи - хильльеди четеридесте, четеридесте и четери. Евряйче забра Еленка. Като вървили, вървили, Еленка дума търговче: - Търговче, младо евряйче, отде си и откъдя си? Евряйче дума Еленки: - Я не съм младо евряйче, еми съм чисто българче. Когато било страшното, страшното и комицкото, кога българе колили, моята майка бягала, та ме в гората фърлила. Оттам евряе минали, минали и ме зимали, зимали и отгледали - оттам съм жълто евряйче! Еленка дума евряйче: - Я имам братец Стояна, дето го майка фърлила, мене за ръка държала - та ше си мойто братленце! Той на Еленка думаше: - Булко Еленко, Еленко, да видиш познаваш ли си го? - Та познавам го, мер не го! Той има лишан на ръка - малкото пръсле нема го. Той си ръката показа - лява му ръка без пръсле! Търговче се назъкь повърна и на Стояна думаше: - Халаль да ти са,Стояне, хильльеди четеридесте, четеридесте и четери! Земи си булче хубаво, хубаво булче Еленка, че кя е моя сестричка!