Заръ́чал Стоян, поръ́чал

Текст

Заръ́чал Стоян, поръ́чал от Ирин-Пирин планина, от хайдушката сби́рнина: — Нека ми майка донесе чувало и ножице́то, дремна я́рина да сри́га, дремна я́рина шилешка, още по-дремна матрунска́, и да ми майка доведе моята се́стра Калинка, и мойто любе Тодорка! Като е дошла майка му, кя ня го найде, че стриже́, ями го найде да лежи със девекь рани кървави. Стоян майци си думаше: — Мале ле, мила, майчо ле, змия ми ляжи на́сърце, сегни я, мале, и́звади! — Страх ме е, сино, ня мога, я си без сина поми́нам, ма без ръчица ня мога! Стоян сестра си помоли: — Сестро Калинко, Калинко, змия ми ляжи на́сърце, сегни я, сестро, извади! — Страх ме е, бакю, не мога, я си без братец поми́нам, ма без ръчица ня мога! Тодорка млада невяста не чака да я повика, повика Стоян, помоли, кя се Тодорка опре́тна, от някте́, та до лактяте, бръкна Стояну в па́зуха, кя ня извади змията, ами извади кеме́рет, кеме́рет, пълен с ялтъ́не.