Заспала дюлбер Тодора, Тодоро ле, дюлбер Тодоро

Текст

Заспала дюлбер Тодора, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, под лично дърво борово, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, борово, бор-дафиново, Тодоро ле, дюлбер Тодоро. Тамънь бе току заспала, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, де духна вятер, ветрушка, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, разлюля дърво борово, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, борово, бор-дафиново, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, отбруси зърно маслина, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, удари дюлбер Тодора, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, удари, та я събуди, Тодоро ле, дюлбер Тодоро. Тодора вятер кълняше, Тодоро ле, дюлбер Тодоро: - Вятрю ле, горянине ле, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, де духна, да не духнеше, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, та си Тодорка разбуди, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, като бе тамънь заспала, Тодоро ле, дюлбер Тодоро! Сега са девекь години, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, девекь години на десекь, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, откак е майка умряла, Тодоро ле, дюлбер Тодоро. В съне не бях я видела, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, сега я видех на съне, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, на съне като на яве, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, четми главата миеше, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, и ми косата чешеше, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, чешеше и ме питаше, Тодоро ле, дюлбер Тодоро: - Тодорко, дюлбер Тодорко, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, ожени ли се татко ти, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, доведе ли ви повторна, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, повторна майка мащеха, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, Направи ли ти прямена, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, прямена - сини чукмане, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, чукмане за главеница, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, хустане за младоженка, Тодоро ле, дюлбер Тодоро? Та ожени си, мер не се, Тодоро ле, дюлбер Тодоро! Двя ми сестрички доведе, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, двя ми сестрички по-малки, Тодоро ле, дюлбер Тодоро. На тях хми прави прямена, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, я пък на мене думаше, Тодоро ле, дюлбер Тодоро: Стига ти, бяла Тодорко, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, стига ти тъва прямена, Тодоро ле, дюлбер Тодоро, досега дет си носила, Тодоро ле, дюлбер Тодоро!