Завил се е сив сокола, над хубава ми Цариграда

Текст

Завил се е сив сокола, над хубава ми Цариграда, над царюви равни двори, над хубава ми Цариграда. Цар Костадин заповядва над хубава ми Цариграда: - Да се сберат авжиите, над хубава ми Цариграда, авжиите куршумджии, над хубава ми Цариграда, куршумджии с кучетата, над хубава ми Цариграда, да умерят сив-бял сокол, над хубава ми Цариграда! Събрали се авжиите над хубава ми Цариграда, авжиите куршумжии над хубава ми Цариграда, куршумжии с кучетата над хубава ми Цариграда, мерят-хвърлят, мерят-хвърлят над хубава ми Цариграда, мерят-хвърлят той не пада над хубава ми Цариграда. Цар Костадин заповядва над хубава ми Цариграда: - Ой ве вази авжиите, над хубава ми Цариграда, авжиите куршумжии, над хубава ми Цариграда, пусните си кучетата над хубава ми Цариграда! Копой кляфна - сокол трепна над хубава ми Цариграда, та изпусна бяла книга над хубава ми Цариграда, бяла книга, с църно писмо над хубава ми Цариграда! Заповядва цар Костадин над хубава ми Цариграда: - Повикайте триста души над хубава ми Цариграда, триста души граматики над хубава ми Цариграда, да прочетат бяло книжье над хубава ми Цариграда! Повикали триста души над хубава ми Цариграда, триста души граматици над хубава ми Цариграда. Чели дванни, чели тринни над хубава ми Цариграда, не се чете бяла книга над хубава ми Цариграда, бяла книга - църно писмо над хубава ми Цариграда! Цар Костадин эаповядва над хубава ми Цариграда: - Повикайте поп Никола над хубава ми Цариграда, да прочете бяла книга над хубава ми Цариграда! Повикали поп Никола над хубава ми Цариграда. Поп Никола книга чете над хубава ми Цариграда, книга чете, глава клати над хубава ми Цариграда, глава клати, сълзи рони над хубава ми Цариграда: - Ой те тебе, цар Костадин, над хубава ми Цариграда, тебе ти се царство свърши над хубава ми Цариграда, тебе царство - мене попство над хубава ми Цариграда! Отговаря цар Костадин над хубава ми Цариграда: - Няли бива де се бием над хубава ми Цариграда? Отговаря поп Никола над хубава ми Цариграда: - Как ще бива да се бием над хубава ми Цариграда - сам си Госпокь напреж върви над хубава ми Цариграда, та ти царството предава над хубава ми Цариграда, не кацнова сив сокола, коладе ле. Като видя цар Костадин, коладе ле, той си тихом отговаря, коладе ле: - Изнесите лиень вопа, коладе ле, бельки му се вода пие, коладе ле, нека слязе, нека пие, коладе ле. Изнесли му лиень вода, коладе ле, не кацнова сив сокола, коладе ле. Цар Костадин отговаря, коладе ле: - Изнесите столнината, коладе ле, турите я насрекь двори, коладе ле, да посенна, да погледам, коладе ле, как се пиле осукова, коладе ле! Изнесли му столнината, коладе ле, цар Костадин на стол сенна, коладе ле, да погледа сокол пиле, коладе ле, да го види сокол пиле, коладе ле. Трепна с крильлье, книга пусна, коладе ле на царюво златно скукькье, коладе ле. Цар Костадин книга гледа, коладе ле, книга гледа, сълзи рони, коладе ле, на книгата писано бе, коладе ле: - Ой те тебе, цар Костадин, коладе ле, да си станеш от столнина, коладе ле, друг да седне на столнина, коладе ле! Царството ти вейке свърши, коладе ле, труцко царство ще да стане, коладе ле! Дорде царят книга гледа, коладе ле, най турците довтасаха, коладе ле, и царството обсебиха, коладе ле!