Згура отдолу идяше

Текст

Згура отдолу идяше, отполу от Мехмечково, право в Кайрякат сочеше и си за Наня питаше: - Де седи Наню чорбажи, де седи,в коя махала и дека му е къщата, къщата чардаклията, с одерът пармаклията, дугенят - серменлията? Згура у Наня отиде, та на одерът посенна, посенна да отпочине. Наню на Згура думаше: - Згура ле, момче загорче, влягни, Згура ле, навътре да те гостиме, служиме! Я пък Згура му думаше: - Наню ле, Наню чорбажи, я не съм гладен и жеден. Не ме е татко проводил да ме гостяваш, служаваш, еми ме татко проводи да ме за Станка оглавиш. за Станка - дъщерята ти! Наню на Згура думаше: - Згура ле, момче загорче, хатър да не ти остане, тва тука да си остане: моя я Станка не давам на друго село загорско! Станка в Загоре не ходи, че ви е грозна рубата и ви е мъчна думата. И пак на Згура думаше: Влягни, Згура ле, навътре да те гостиме, служиме. Че сетне ще те заведам на друга къща на конак, там има мома за тебе - бре бяла Неда Попова, Попова, Попдимитрова. Згура на Наня думаше: - Наню ле, чорбажию ле, я олку исках върната, върната и парясана, немаше тука да дойда! Я ще Калинка да зема, Калинка от Мехмечкюво, че има пари дадени, дадени пари със файда.