Жени отвънка седяха

Текст

Жени отвънка седяха, отвънка на хоратата, тие на Руска рекаха: - Дигни се,Руско,погленни да видиш, Руско, кой иде, кой иде - Койчо кехая, та носи люто и благо! Пък кя хми Руска думаше: - Жени ле, мои комшийки, опустяло му лютото, лютото,още благото - нали не ми е чолякът, чолякът като хората! Койчо чу Руска шу рече. Не било мало за млого, Койчо се болен разболя, разболя, тежко разлежа. Койчо на Руска думаше. - Йэлези, Руско, отвънка, отвънка на дървалникът, та викни, та си поплачи да видим преляга ли те млада вдовичка да станеш! Руска на Койчо думаше: - Умирай, Койчо, отходай, доде ми ходи любето! И Койчо легна, та умря. Още двадесте немаше, двадесте, четеридесте Руска в Марула отиде и на Марула думаше: - Булко ле,булко Маруло, поди ме,булко,углави за Тодора баш ергенинът. Я ще му купя бивольлье и ще му цяня яргакькье, нов дюгень ще му направям, него бакалин ще сторя! И кя Марула отиде, та на Тодора думаше: - Стико ле, стрико Тодоре, ха да те, стрико, оглавим за Руска, за вдовицата. Леля е Руска болярка, кя ще ти купи бивольлье, кя ще ти цени яргакькье и ще ти стори нов дугень, тебе бакалин ще стори! Лъгали, прелъгали го, думали, предумали го, та се е Тодор оглавил за Руска за вдовицата. Не било мало за млого, не било за забавено. Тодор на дугень седяше и на момчета думаше: - Момчета, кафадарчета, ходите - лефтеровайте, ходите - отбировайте вдовица да не зимате! Водовиче душа мериса на диво бъзье коренят; моминцка душа мериса на църнок ранен босилек!