Абре, ой те тебе, жанъм, тенько арнаутче

Текст

- Абре, ой те тебе, жанъм, тенько арнаутче, тенько арнаутче, жанъм, сефер-сефержийче, оти днеска ми си, жанъм, толкова повянал, толкова повянал, жанъм, на конче посърнал? Дали ти е тебе, жанъм, пушка дотежала, или ти е тебе, жанъм, сабя ръждясала, или ти е тебе, жанъм, конче отслабнало, или ти е тебе, жанъм, пътят омръзнало? - Нито й ми е мене, жанъм, пушка дотежала, нито й ми е мене, жанъм, сабя ръждясала, нито й ми е мене, жанъм, конче отслабнало, нито й ми е мене, жанъм, пътят омръзнало. Вчера вечер минах, жанъм, през нашето село, през нашето село, жанъм, край нашата къща. Отпреж нашта къща, жанъм, хоро играеха, хоро играеха, жанъм, и пясни се пяха. Мойте милни сестри, жанъм, църни поцърнени, църни поцърнени, жанъм, през плет хоро гледат. Мойта стара майка, жанъм, с църно забрадена, с църно забрадена, жанъм, на врата стояше, на врата стояше, жанъм, дремни сълзи рони, дремни сълзи рони, жанъм, църна кърпа държи, църна кърпа държи, жанъм, та си сълзи бърше! Кончето си сбодах, жанъм, по-бръжко да мина, дано не ме види, жанъм, мойта стара майка, дано не ме види, жанъм, види и познае. Кисета си пуснах, жанъм, със двясте ялтъна и кя се наведе, жанъм, кисета ми зима, подире ми тръгна, жанъм, и ми виком вика: - А бре,ой те тебе, жанъм, тенко арнаутче, тенко арнаутче, жанъм, сефер-сефержийче, колко ми намясваш, жанъм, на моят Михалчо, на моят Михалчо, жанъм, мойта първа рожба! Кисета ти панна, жанъм, поспри да я земеш, поспри да я земеш, жанъм, дума да те питам - дал на да си видял, жанъм, моят мил Михалчо, той е твоя лика, жанъм, лика и прялика! Пък я се направих, жанъм, че не съм я зачул, кончето си сбодах, жанъм, по-бръжко да мина, та да не ме види, жанъм, види и познае!