Чу ли, Тодорко

Текст

Чу ли, Тодорко, чу ли, разбра ли, че турчин дойде, турчин колжия, турчин колжия - янкесажия, та моми сбира - се сиротички! Та се събрали чорбажильлята и държевите, та се спитали и се сдумали: - Ся коя мома белжик да дадем? Ха те да дадем бяла Тодорка, че кя си нема от нийде никог: майки се нема да я оплаче, татко си тема да я откупи, братец си нема да я отбрани! И както рекли така сторили. И той я забра колен колжия, колен колжия янкесажия. С камшик я бие по бяла шия, конь му я тъпте по бяли пяти! Бяли хи пяти в кръв се оляха, пъстри хи поли бербакь станаха. И кя си плаче бяла Тодорка, пък той я пита колен колжия - янкесажия: - Мари Тодорко, бяла Тодорко, мари мило ли ти е вашето село, вашето село, ваше и наше? – Нашето село огънь го гори, дано изгори! Че я си имах еннинко братле. За белжик доха – него дадаха, сега дойдаха – мене дадаха! – Мари Тодорко, бяла Тодорко, ти да го видиш познаваш ли го? – Сал да го видя и ще го познам! Кат бяхме малки, малки глупави телце пасяхме, желъкь сбирахме, та го печахме. Та желъкь пукна, та желъкь пукна, пукна и фръкна, та му изгори малото пръстле, малото пръстле, на десна нога! Мари Тодорко, бяла Тодорко, мари ела ми събуй десният бутош, та да те видя познаваш ли го! И кя му събу десният бутош, та си познала нехино братле. Колен колжия, колен колжия, янкесажия Тодорки дума: – Мари Тодорко, бяла Тодорко, мари запретни си бялото грижье, та да ти сипя жълти ялтъньнье, че ще се назъкь двама повърнем! И той я върна колен колжия, колен колжия, янкесажия. Чорбажильлята хоро сторили, богатска щерка хоро хми води. И той я дръпна колен колжия, колен колжия, янкесажия – белжик я забра. Тръгна тогава мало й голямо да я опратят, да я опратят, да я оплачат. Опратиха я, оплакаха я цялото село.