Ходил е Тодор, походил

Текст

Ходил е Тодор, походил, ходил е лефтеровал е, редом казите обидел, казите и касабите приликата си да търси - не можал да я намери. Най-подир Тодор отиде в Едрене Узун чаршия - на Якубовото дугене. Оттам момиче замина, момиче - дюня гюзелим, момиче ходи за вода с каладисани харкоми, със бяло було на глава. Като я Тодор погленна - и кя му панна на сърце! Тодор на Якуб думаше: - Якубе праматарю ле, чие е това момиче, дето оттука подмина? Я пък Якуб му думаше: Тодоре холам, Тодоре, ми тва е мойто момиче! Тодор му отговаряше: - Якубе праматарю ле, даваш ли нея на мене, зимаш ли мене за нея? Якуб на Тодор думаше: - Ако се вие искате - и нея давам на тебе, и тебе зимам за нея! Та се двамата сгодили. В събота се сгодили, в неделя ще се венчаят. Като в цръквата влягнали, та се цръквата затвори, поповете онемяли, псалтизьето - ослепяли! Та са се гиди събрали от девекь села попове, от десетото - владика. Три деня молба правили, три деня и три вечера, дано се цръква отвори - цръквата не се отваря! Тодор евряйка попита: - Мари евряйко, евряйко, как ти го кажат името? Кя му евряйка думаше: - Тодоре любе, Тодоре, я не съм жълта евряйка, ами съм бяла българка! Гъто бозгунлук станало, бозгунлук,бозгун години, хората мряли от гладта: кило бе жито хильляда, килото мляко - пекьстотин! Та ме майка ми фърлила другите дяца да гледа, да гледа и да изхрани. Та са ме нашли евряе, нашли ме - изгледаха ме. Тодор му дойде на умът, че му майка му казвала - че има дяте фърлено, фърлено и загубено. Тодор Марийки думаше: - Мари Марийко, Марийко, ние сме братец и сестра! Тогаз се цръква отвори, поповете продумали, псалтизьето - прогледнали! Тодор попове думаше: Попове, стара владика, не пяйте на венчаваньне, ми пяйте на кръщаваньне, да кръстим бяла Марийка - ние сме братец и сестра!