Остана Янка без майка

Текст

Остана Янка без майка, без майка малка сирота във гладни - бузгун години, та я татко хи хариза през девекь села яручки - десетото българско. Та расна Янка, порасна, та стана мома за главеш. Димитър и той порасна, порасна и той за главеш. Ходил Димитър да търси, дано си найде ликата, ликата и пряликата. Ходил Димитър, търсил е по гръцки села и труцки, най-вече - бяли български. Най-наподире отишъл и на Янкинем селото. Там са се с Янка срещнали, срещнали, бендисали се. Димитър дума на Янка: - Янке ле,мари хубава, ха да се,Янке,земеме, че си сме лика прялика! И се двамката зимали, зимали и се венчали. Не било мало за млого, ми било на недялята, Димитър Янка попита: - Янке ле, мари хубава, ти тука ли си родена? - Любе Димитре, Димитре, я не съм тука родена. Мене ме татко доведе от нашто село далечно, далечно през девекь села, та си ме тука хариза: Димитър Янки думаше: - Янке ле,мари хубава, ние сме братец и сестра! Никому нищо не казвай, да не ни някой научи. Янка е трудна станала, дошло е вряме да млади, та се е Янка мъчила три деня и три вечера. Девекь се баби сменили, десета - стара евряйка. Евряйка Янкя питаше: - Янке ле, мари хубава, да не сте нящо роднина? - Бабо ле,стара евряйко, ние сме братец и сестра! Евряйка вънка излязе, та че се виком провикна: - Събирайте се, селяни, носите дърва и огънь двамата да ги изгорим! Цяло се село събрало, сред село,сред мегдането. Голям се огънь наклали, фърлили Янке й Димитър, фърлили - изгорили ги!