Богдан на дугень седяше

Текст

Богдан на дугень седяше, на Николчово дугене, цървено вино пияше. Как се е Богдан излъгал. излъгал, те се пофалил: Бре, холам, лесен занаякь, лесен занаякь хайдотлук! Откак съм тръгнал хайдутин, девекь съм села разселил, девекь съм попа разпопил, та събрах кемер ялтъньнье. Бре де го зачу Тодорка, Тодорка дугенжийката, Тодорка Узунгьоргюва. Кя се премени, пребели, надяна върли ялтъньнье, че сключи бяли харкоми, та си за вода отиде, отде дугенят подмина. Богдан на дугень седяще, кя си на Богдан думаше: - Богдане, холам, Богдане, да дойдеш, холам, къде нас. Заколих патка, мисирка, разточих тенька плакета, наточих вино цървено - да ядем, холам, да пием! Богдан слънцето гледаше, гледаше и се молеше еннаж слънцето да зайде у Тодоркине да поде. Слънцето трепти, захода и Богдан стана, отиде. Седяли, шу са седяли, яли са, холам, и пили, думали, хоратовали. Тодорка Богдан думаше: - Богдане, холам, Богдане, я дай си, холам, сабята, със нея да си поиграм! И той си даде сабята. Кя е на ляво завъртя, кат се на десно обърна и му главата отряга. Главата му се валяше с езикят хоратоваше: - Мари Тодорко, Тодорко, Тодорко, Узунгьорюва! Не велях, бяла Тодорко, и тва от тебе да изля! Кя му парите зимала, та че го Богдан зарови в тяхното темно яхърье.