Ходил е Стоян, ходил е

Текст

Ходил е Стоян, ходил е, ходил е, сиракавал е, ходил, чираковал е, та си занаякь научи, занаякь-кундуржилък, занаякь, та във Бургас. И са го калфа сторили и други Стоян да учи. Като го войник избрали в двяте-трите години, Стоян се в село завърна майка му да го опрати, майка му и роннините. Той на майка си думаше: - По моми, мале, ще пода с момите ресикь да сторя, че утре рано ще вървя. И си навънка излязе, та на Михаля думаше, на Михаля браточеда си: - Хайде ме, холам, заведи по моми и по седяньки! Михаль му нищо не рече, еми го криво погленна. Стоян у леля си отиде и на леля си думаше: - Лелю ле, лелю Тодорко, де предат мальки момички. да пода да хми поседям и да си похортоваме? Я пък леля му думаше: - Стояне, у Манольовци, долу ми у Пройноловци, там предат моми хубави, Рада й Кирячка и двяте. Той стана Стоян, отиде. Седял е, шу е поседял, думали, хоратовали и стана Стоян, та тръгна. Още през прагът не стъпнал, още "лека нъщ" не рекъл и тенька пушка изпука, удари Стоян в сърцето. Стоян се жално извика. Михал нагоре бягаше пушката да си укрие, та у батка си отиде и на батка си думаше: - Бате ле, чорбажию ле, пушката да ми укриеш, че си Стояна застрелях долу у Пройноолови! Я пък батко му думаше: - Не мога, братле, да стана пушката да ти окрия! Ти поди, холам, надолу, надолу къдя дугенят, там има хора сякакви, ерлии и ябанжии, тие да ти са шехакькье. Той на дугенят отиде и на дъската полегна. И са Михаля фатили, фатили и го вързали. Михаль се жално извика: - Халаль да хи са на Рада, на Рада и на Кирячка три ока халва без пари и енна - църна стафиди!