Стоян занаякь заучи

Текст

Стоян занаякь заучи, занаякь - кундуражилък, заучи и го научи. И са го калфа сторили и други Стоян да учи, и други кундуражии. Стоян го войник викали, викали и го избрали войник в трите години - топчия и кавалерия. Стоян си дойде във село тайфата да си обиде, тайфата и роннините и старата си майчица, че войник Стоян ще ходи. Той на майка си думаше: - Ще стана, мале, да ида горе ми къдя лелине! Я пък майка му думаше: - Ми ходи, сино Стояне, че ти се канят, сино ле, канят се да те убият! Стоян майка си не слуша, ми стана Стоян, та тръгна, та у леля си отиде. Седял е, шу е поседял, че на леля си думаше: Лелю ле, майчина сестра, де седят малки момички, да пода да хми поседям? Я пък леля му думаше: - Долу ми у Стехооловци, горе ми у Мънюоловци. И стана Стоян отиде горе у Мънюоловци и си на Яна думаше, на Яна и Настасия: - Хайде ми, батко, попейте пяснята Стояновата! Тие му пяснята изпяха, пяснята Стояновата и стана да си излиза. Тамънь е прагът презкрачил, тенка се пушка изпука, удари Стоян в сърцето. Стоян се лично извика: - Яно ле, Настасию ле, Стойчо ле, гайдаржию ле, скоро при майка идите, та хи на майка кажите, право хи не казвайте, да не се майка уплаши! Кя, като дошла майка му, луда й латовна станала, викнала, та се препяла: - Стояне, кале градено, кале градено - сливенско! В калето слънце гряеше - мойто се сърце ляеше. Калето ми се разгради, мойто се сърце разтопи.