Булко Еринко, Еринко

Текст

– Булко Еринко, Еринко, прочула си се, булко ле, че можеш бръжко да женеш. Имаме нива голяма, голяма, сята с очумено – четери кила сямето, да дойдеш да я оженеш. Та, ко я за день оженеш, халаль да ти са, булко ле, моите лиси биволи, биволи ведно с колата! Рано ранила Еринка, та на нивата отишла. Женала, шу е женала, женала, оженала я и си снопьето събрала. Зарана в село отишла, та си огънят стъкнала и си манжата турила. Че у стрика си отиде, та на стрика си думаше: – Стрико ле, същи деверю, изкарай лиси биволи! Стоян биволи изкара, изкара и ги запрегна. Като биволи караше и дремни сълзи роняше. Еринка дума стрика си: – Халаль да ти са, стрико ле, твоите лиси биволи! Мене ми стига тафрата, дето ти нива оженах.