Дикова майка ходене, мари

Текст

Дикова майка ходене, мари, надолу низ гувеньньята, низ Вълковите огради, мари, дива лобода да бере, на Дика зелник да стори, мари, да яде Дико, да върви таткум си ляб да занесе, мари, и енно яйце рофито, на керемида солчица, мари, и от метлата клечица яйцето да си разбърка, мари, и енна фаша сланина. Кя му майка му наръча, мари: - Да вървиш, Дико, по-бръжко, да не се на пъкь забливаш, мари, да не се нящо забавиш, че ще та кара татко ти, мари! Какъв го гяул замай, та фати през вденицата, мари. Та там си Дико завари, четери моми мързюски, мари: църна Еринка Рускина, ниска Калинка Станкина, мари, висока Каля Митрина и бяла Манда Петкова, мари, Петкова, бре Сирашкина. Манд: на кошът седяше, мари, и си ногите мяткаше. Бузите хи се кървяха, мари, кат дренополцки неранзи. Дико Димитрум думаше, мари: - Бате ле, бате Димитре, чие е тъва дъщеря, мари, дето си седи на кошът - богата ли е, ли не е, мари? Той му Димитър думаше: - Нито е, Дико, богата, мари, нито е млого сирмашка! И момите са станали, мари, станали вейке да вървят. Енна си друга думаха, мари: - Хъте да фатим по долът ракове да си наловим, мари! И той хи Дико пресляди, пресляди и ги застигна, мари. Сухичка Каля Митрина кя най-напреж вървяше, мари. Подире Каля - Еринка, подир Еринка - Калинка, мари, най-наподире и Манда. Поясът хи се разпаса, мари, и той го Дико застъпи, застъпи и я застигна, мари, и Манда хукна да бяга. От ляска, Манда на ляска, мари, та че зе Манда да вряска и си на Дика думаше, мари: - Дико ле, орсузине ле, и граматичко магаре, мари! Пусни ме, Дико, по-скоро, кальманька в село ще поде, мари, на татка ще те обади! Татко на турци ще каже, мари, та ще те, Дико, жеремят голяма, Дико, жеремя, мари! Дико на Манда думаше: - Мандо ле, мари хубава, мари, да ми са живи свиньньяте, двя свиньнье, Мандо, ще продам, мари, жеремята си ще платя! Тие го Дика фатили, мари, фатили, та го вързали на Диковото дугене, мари, на Диковото одерче. Като го Дика бахтяха, мари, кърви парцале фъркаха, та се на хамбар лепяха, мари, та се на хамбар лепяха!