Текст Дикова майка ходеше, мари,
из горна, долна махала
дива лобода да бере, мари,
на Дико зелник да стори.
Да яде Дико, да върви, мари,
татко си ляб да занесе,
на керемидка солчица, мари,
полвина яйце рохкено.
Половина яйце рохкено, мари,
и едно парче сланина,
и една клечка от метла, мари,
яйцето да си разбърка.
Не отиде Дико, не отиде, мари,
татко си ляб да зенесе
най отиде Дико надолу, мари,
надолу към белянките.
Надолу към белянките, мари,
дето момите да белят.
те като Дико видяха, мари,
сичките бягат надолу.
Пък бяла Манда нагоре, мари,
пояса и се разпаса,
и той го Дико застъпи, мари,
със бухлестото цървулче.
Из света на песента Пее се и така: майката на Дико тръгва не из горна и долна махала, а надолу из гувеньята и през Вълковите огради — оградените ниви край селото — да бере дива лобода за зелник. Преди да го изпрати, тя му поръчва да върви по-бързо, да не се забави, защото татко му ще го кара. Но Дико не тръгва към баща си, а хваща през вденицата и там заварва четири моми. Едната, Манда, седи на коша и люлее крака, бузите ѝ се червенят като нар. Дико пита Димитър чия е тази дъщеря — богата ли е, или не. Димитър отговаря, че нито е богата, нито много сиромашка. Момите стават да вървят и се уговарят да идат по дола да ловят раци. Дико ги проследява и ги застига. Най-отпред върви Каля, подир нея Еринка, после Калинка, а най-отзад Манда. На Манда поясът ѝ се разпаса и Дико я застига. Тя хуква да бяга и се разкрепя, нарича го проклетник и го заплашва, че ще каже на баща си и той ще го глоби голяма глоба. Дико ѝ отвръща, че ще продаде две свине, за да плати глобата. Тогава хората го хващат, връзват го и го бият, така че кървите му пръскат и се лепят по хамбара.
Дикова майка ходене, мари,
надолу низ гувеньньята,
низ Вълковите огради, мари,
дива лобода да бере,
на Дика зелник да стори, мари,
да яде Дико, да върви
таткум си ляб да занесе, мари,
и енно яйце рофито,
на керемида солчица, мари,
и от метлата клечица
яйцето да си разбърка, мари,
и енна фаша сланина.
Кя му майка му наръча, мари:
- Да вървиш, Дико, по-бръжко,
да не се на пъкь забливаш, мари,
да не се нящо забавиш,
че ще та кара татко ти, мари!
Какъв го гяул замай,
та фати през вденицата, мари.
Та там си Дико завари,
четери моми мързюски, мари:
църна Еринка Рускина,
ниска Калинка Станкина, мари,
висока Каля Митрина
и бяла Манда Петкова, мари,
Петкова, бре Сирашкина.
Манд: на кошът седяше, мари,
и си ногите мяткаше.
Бузите хи се кървяха, мари,
кат дренополцки неранзи.
Дико Димитрум думаше, мари:
- Бате ле, бате Димитре,
чие е тъва дъщеря, мари,
дето си седи на кошът -
богата ли е, ли не е, мари?
Той му Димитър думаше:
- Нито е, Дико, богата, мари,
нито е много сирмашка!
И момите са станали, мари,
станали вейке да вървят.
Енна си друга думаха, мари:
- Хъте да фатим по долът
ракове да си наловим, мари!
И той хи Дико пресляди,
пресляди и ги застигна, мари.
Сухичка Каля Митрина
кя най-напреж вървяше, мари.
Подире Каля - Еринка,
подир Еринка - Калинка, мари,
най-наподире и Манда.
Поясът хи се разпаса, мари,
и той го Дико застъпи,
застъпи и я застигна, мари,
и Манда хукна да бяга.
От ляска, Манда на ляска, мари,
та че зе Манда да вряска
и си на Дика думаше, мари:
- Дико ле, орсузине ле,
и граматичко магаре, мари!
Пусни ме, Дико, по-скоро,
кальманька в село ще поде, мари,
на татка ще те обади!
Татко на турци ще каже, мари,
та ще те, Дико, жеремят
голяма, Дико, жеремя, мари!
Дико на Манда думаше:
- Мандо ле, мари хубава, мари,
да ми са живи свиньньяте,
двя свиньнье, Мандо, ще продам, мари,
жеремята си ще платя!
Тие го Дика фатили, мари,
фатили, та го вързали
на Диковото дугене, мари,
на Диковото одерче.
Като го Дика бахтяха, мари,
кърви парцале фъркаха,
та се на хамбар лепяха, мари,
та се на хамбар лепяха!