Дима му книга додрагна

Текст

Дима му книга додрагна, книга и попски занаякь, да псала и да писова. Ще поде да се научи от Гьоргювдень до Прясвета, до Прокопова Прясвета, до Гьоптепскят панагир. Отиде и се научи. Сгадали са се, сгадали сички коначки момчета на панагирят да подат, на Гьоптепцкят панагир. И Димо и той ще поде с Тодора - браточеда си, със Стефана - даскалът си. Сгадали и са тръгнали. Като в Гьоптепе отишли, Димо си варка кончето. варка го надпрепуска го низ гьоптепските поляни, дано го видят момите, момите, гьоптепченките - бяла Тодорка Ганчова, Василка хажи Попова и Стана Куэманичина. Гледали, отбировали, отбрали моми хубави. Като се назъкь върнали, Димо пак варка кончето, варка го, надпрепуска го низ гьоптепските поляни, пано го видят момите, момите, гьоптепченките. Отде чушмата минали, Дима му се вода запило и той си конче разяхна да пие вода студена. Тамънь се току наведе и му се сянька мярнала. Той му се сърце разтресе, твърде го глава заболя, млого му стана лошаво. Той на Тодора думаше: - Тодоре, браточеде ле, карайте коне по-бръжко, по-скоро в Конак да стигнем, твърде ме глава заболя! Като в Конак стигнали. още отгоре идяха, Димо каки си думаше: - Постилай, како, нарядай на длего и на широко, туряй възглавье високо, колкото Димо да легне, че ми е млого лошаво! Димова кака думаше, Димова кака на Дима: - Димо ле, хубави Димо, ти не си болен от бога, еми си болен от вино, от вино и от ракия! Като си легна млад Димо и вейки Димо не стана.