Диню купенът кладяше
dinyu kupenat kladyashe
Текстът е публикуван от Странджа пее
Текст
Диню купенът кладяше. Жека му снопье подава. Той си на Жека думаше: - Подавай, Жеко, снопьето, твърде ме глава заболя! Диню майци си думаше: - Да речеш, мале, на татка, татко на стрика да рече, дано ми даде волвето до село да ме закарат, че ми е млого лошаво. Отде Чукарят фатили. Диню майци си думаше: - Кротко карайте колата да не не чуят Плумине, Плумине женат на пътят, че Плумин татко ще рече: "Яэък му на Костадина, язък му на юнаството - пък се на болест предаде!" Вървили, шу повървили - до Гержикова кория, пуснали да отпочинат, водица да му подадат. Диню майци си думаше: - Стисни ми, мале, устата, дано ми запреш душата! Динюва майка плачеше, плачеше и нарядаше: - Диню ле, момче лефтеро, Диню ле, слана озноба!
Чуй как звучи
Още никой не е запял тази песен. Запали огъня пръв.
Интересно
Още няма бележки. Знаеш ли интересни исторически факти за песента или части от нея, които искаш да споделиш?
Влез, за да добавиш бележка →